Бели денс това е най-доброто, което една жена може да направи за себе си. Заради абсолютната му пригодност към особеностите на женската физика. Бели денс е танц, създаден от жена за жена (макар и едни от най-добрите хореографи да са мъже). В арабския свят се танцува само пред жени. Танцът символизира тяхната женственост и плодовитост. Корените му могат да се търсят в древните ритуали, свързани с бременността и раждането, в които се съчетават физиологични, еротични и религиозни символи. Танцува се с боси крака заради връзката със земята – защото сме излезли от нея и в нея ще се върнем. Чрез танца жените изразяват своята благодарност към боговете за получената от тях дарба да дават живот. Ненапразно другото му име е танц на живота – танцува се по време на раждането. “Движенията са създадени специално за женската физика и физиология и по никакъв начин не могат да навредят на жената при бременност”, горещо ie препоръчва на всички бъдещи майки в България да се занимават с ориенталски танци. Движенията с корема наистина наподобяват контракции, а движенията с ханша пък са много подходящи за износване на плода. Като цяло натоварване на отделни мускулни групи няма. Тялото трябва да е отпуснато. Танцът дава страхотен релакс на организма. Заниманието продължава един час, започва с кратка загрявка и завършва задължително със стречинг. Танците помагат за изтъняването на талията, придават много грация и женственост в маниерите, в движенията и жестовете. При регулярни занимания арабските танци доказано действат антицелулитно. Но най-важното, което всяка жена трябва да знае, е, че бели денс влияе изключително благотворно на психиката – помага ни да се приемем такива, каквито сме, да се почувстваме добре в кожата си, независимо от килограмите. “Българката, като европейката изобщо, е преследвана от натрапчивата мания да бъде слаба. Не може да прекараме живота си в непрекъснати диети, добре е да стигнем до хармония със себе си, с тялото си, и да можем да му се радваме поне през по-голяма част от времето”. Бели денс не изисква физика от желаещите да танцуват, а само достатъчно ритмичност, няма и възрастови ограничения. Единствено жените с проблеми с тазобедрените стави не трябва да танцуват ориенталски танци – заради по-силното натоварване в областта на ханша. Бели денс е изключително полезен за женската анатомия, действа на органите като непрекъснат вътрешен масаж. Помага за облекчаването на болезнена менструация, за коригиране на стойката и в определени случаи може бъде прилаган като лечебна гимнастика – при проблеми с гръбначния стълб, разбира се, след консултация с лекар. “Българката харесва много ориенталските танци.
Европейките и американките ги приемаме по пътя на логиката, не на усещането – такова е съзнанието ни. Търсим логиката на самото движение, изключително рядко то ни идва отвътре, както е при арабката. Голямата грешка, която се прави в България, е, че ориенталският танц се приравнява с кючека, който е турски танц. Много по-груб е, често с вулгарно излъчване”. Терминът, който се използва в целия арабски свят, е “ракс шарки” (“източен танц”), а родината му е Египет, където са най-добрите школи, най-големите професионалисти в тази област. Бели денс (танц на корема) е международният термин за арабските танци. Заради визуалното усещане, че движенията се извършват най-вече от корема. В танца много повече участват раменете и ханшът. Митът за танца тръгва по света благодарение на многото западни пътешественици, които посещават Египет след XVII век и имат възможността да видят ракс шарки. През 20–30-те години на миналия век в развитието на бели денса се намесва, естествено, Холивуд, където всъщност създават познатия по цял свят костюм – бюстие, гол корем, пола с цепки и разголени крака. Това облекло е прието и от самите египтянки. Но въпреки това и днес там трудно може да се видят да танцуват разголени жени. Днес танцът на живота олицетворява женската общност в арабския свят – за европееца твърде затворена, но за тях не. Целият живот на арабската жена е съпътстван от магията на танца – с него се отбелязва всяко едно сериозно събитие в живота й. Символиката на танца не е толкова силна като в индийския танц, където всичко е канон. Позволени са импровизация и лична интерпретация – като във всеки истински жив танц.